Имало едно време една царица. Тя родила толкова грозен син, та хората сметнали, че детето няма човешки образ.
Имало едно време една царица. Тя родила толкова грозен син, та хората сметнали, че детето няма човешки образ.
Живели едно време дървар и дърварка. Те имали седем деца — все момчета. Най-голямото било едва на десет години, а най-малкото — на седем.
ПХодил-бродил из гората един гладен вълк. Празният му търбух го отвел до близкото село. Гледа: край коларския път едно старо магаре кротко си пощипва тръни.
Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо:
Най-големият получил воденицата. Средният — магарето.
За най-малкия останал котаракът. Той не можел да се помири, дето му се паднал такъв нищожен дял.
Преди много години в нашата страна живеела бедна вдовица с едничкия си син. Колибата им била накрай града до една голяма река, по която плавали кораби, идващи от далечни морета.
Преди доста века - в минало далечно,
живеел разказвач един!
Годините тежали му отдавна,
с посивели от времето коси бил.
Имало едно време един цар. Всички хубави приказки така започват. А си имал този цар щерка — хубавица, като ясната зорница.
Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.
Един велик везир служил на своя султан цели тридесет години и бил прочут и много ценен заради своята лоялност, правдивост и упование пред Аллах.