Преди доста века - в минало далечно,
живеел разказвач един!
Годините тежали му отдавна,
с посивели от времето коси бил.
Разказвал приказка красива -
за любовта и омразата в света,
дарявал хората с усмивка,
радвал ги със свойта доброта!
Таз приказка разказва се и днеска,
превърнала се в мит дори -
хората я слушали с надежда...
проронвали понякога сълзи!
Говорил стареца с благи думи,
омайвал хорската тълпа -
и всичко изглеждало красиво,
светът бил някак по добър!
В богато царство, в минали години
живяла красива царска дъщеря -
невиждана била таз хубост,
невиждана и до сега!
Но зад маската на красота омайна
спотайвала се подла, зла душа -
сърцето от лед било е цяло,
в очите никога не грейвала сълза!
От близки и далечни светове,
завладяни от приказната хубост на младата девойка...
явявали се знатни принцове, князе...
С надежда сърцето на принцесата да завладеят
всеки пренасял в жертва своето сърце!
Дарявали съкровища и приказни богатства,
в замяна те жадували за капчица от нейната любов!
Но отвръщано било им с омраза и надсмешка,
потъпквана била всяка обич -
разочаровано било мъжкото сърце!
Така играела си малката принцеса,
с чувствата на тези принцове богоизбрани!
Най- голяма била наградата за нея
да види болката изписана на нечие лице!
Но човек, дори и тоз,
таящ в сърцето си омраза,
пронизван е от стрелата, наречена любов!
Изход от такова положение все още няма,
започнеш ли да обичаш -
обичаш винаги до гроб!
Явил се, незнайно от къде, в двора царски
скитник непознат, случаен -
дрипав бил, бос, окалян,
но с вдигната глава и поглед несломен!
Потърсил той подслон под покрива на тоз палат,
помолил той за къшей хляб,постеля и чаша вода...
Не бил нахален- хапнал, пийнал и полегнал,
поблагодарил за тази добрина!
Погледнал сутринта нехайно към красивата особа,
познал той в очите студенината зла!
Усмихнал се, обърнал се и тръгнал да си ходи
не бил завладян от тази красота!
Тогаз в сърцето на малката принцеса,
промъкнала се тайно тъга и отчаяние горчиво...
огорчена от безразличието и от липсата на обожание
в очите на тоз младеж,
пожелала света на любовта тя да опознае!
Повикала го, поискала в двореца да остане,
да бъде придворен шут, лакей -
да може всеки ден тайничко към него да поглежда,
да го притежава, дори и от разстояние -
да бъде просто нейн!
Прозрял чудака - скитник хитрият й план,
обгърнат иначе с толкова невинност!
Обърнал го обаче срещу нея -
заявил на царя, че за жена иска да я има...
Омръзнало било на господаря
от отказите на капризната си дъщеря,
съгласил се тогава с номода -
принцесата негова жена да стане!
Условие обаче момъка поставил,
когато тръгвал да си ходи -
красавицата с него да замине!
Да живее не сред лъскави богатства,
а сред тинята на нищетата!
Сломена била младата девойка,
обичала тя царският разкош,
но любовта загнездила се дълбоко в душата,
посъветвала я да тръгне -
да загърби охолният живот!
Сбогувала се тогава с баща си - царя,
с придворните, с всичко от миналият й живот!
Погледнала без страх напред в бъдеще незнайно,
поела с любимия по пътя труден и суров!
Така родила се една любов красива -
между скитник и царска дъщеря,
заживели заедно и щастието им безкрайно
пораждало радост, но и малко завист в хорските сърца!
Така щастливо завършва приказката -
измислица ли е или истина това, незнам...
Един старец разказа ми я преди доста време -
аз вярвам - повярвай в магията и ти!
Поука и сред тези редове се крие,
откриеш ли я - щастливец ти бъди!
Това е признак, че през живота си, извървян до края -
голямата любов намерил си и ти!
Неизвестен автор