Сивото врабче кацнало върху един плет и почнало да ниже герданче от мънистени зрънца. Както нижело, то изтървало едно зърно. Зърното паднало в тръните, търколило се някъде и се загубило.

Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица - момче и момиче.
Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето - Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали като писани яйца.

Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна — и мечката под дряна.
— Слизай, бабо! — изръмжала мецана.
— Защо да сляза? — попитала бабата.
— Да те изям!

Живял в старо време един цар, край двореца на който имало обширна гора, дето се срещал всякакъв дивеч. Пратил веднъж царят един ловец да му убие сърна, но ловецът не се върнал вече.

Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й.
— Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно.
— Какво ще работим? — попитало врабчето.

Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която всеки път се чудела какво да даде на детето.

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката.
— Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете.

Имало в старо време една магьосница с трима сина, които много се обичали. Но старицата не им се доверявала и мислела, че се стремят да откраднат силата й.