Имало едно време една царица. Тя родила толкова грозен син, та хората сметнали, че детето няма човешки образ.
Имало едно време една царица. Тя родила толкова грозен син, та хората сметнали, че детето няма човешки образ.
Живели едно време дървар и дърварка. Те имали седем деца — все момчета. Най-голямото било едва на десет години, а най-малкото — на седем.
Преди доста века - в минало далечно,
живеел разказвач един!
Годините тежали му отдавна,
с посивели от времето коси бил.
Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо:
Най-големият получил воденицата. Средният — магарето.
За най-малкия останал котаракът. Той не можел да се помири, дето му се паднал такъв нищожен дял.
Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.