В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина.
Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, която умеела да прави мармалад.
— Аполония!
— Какво има?
— Ще ми сварите ли мармалад от боровинки?
— На драго сърце.
— Ще ми сварите ли един хубав мармалад от сини сливи?
— Веднага.
Тази женица, Аполония, имала просто златни ръце и правела най-вкусните мармалади в областта на Варезе и на Кантона Тичино.
Веднаж при нея дошла една жена от Аркумеджа, толкова бедна, че за да си направи мармалад, нямала дори кесия със зарзали и затова, като идвала, по пътя си напълнила престилката със зелени кестени, които приличали на таралежчета.
— Аполония, ще ми направите ли мармалад?
— От таралежчета?
— Нямам друго…
— Добре, ще опитам.
И Аполония така се постарала, че от зелените кестени направила чуден мармалад.
Друг път тази женица от Аркумеджа не намерила дори кестени, защото сухите листа, като падали, ги били покрили, затова пристигнала с престилка, пълна с коприва.
— Аполония, ще ми направите ли мармалад?
— От коприва?
— Не намерих друго…
— Ех, добре, ще видим какво ще излезе. И Аполония взела копривата, сложила захар, сварила както си знаела и направила мармалад да си оближеш пръститете. Защото тази женица — Аполония, имала златни и сребърни ръце и би могла да направи мармалад и от камъни. Веднъж оттам минал императорът и поискал да опита и мармалада на Аполония. Тя му дала една чинийка, но императорът след първата лъжичка направил гримаса, защото вътре била паднала една муха.
— Отвращава ме — казал императорът.
— Ако мармаладът не беше вкусен, мухата нямаше да падне вътре — казала Аполония.
Но императорът вече се бил разядосал и наредил на войниците си да отрежат ръцете на Аполония.
Джани Родари