Имало едно време един цар и една царица. Те имали големи гъсти гори, широки плодородни ниви, прекрасен дворец, безброй слуги. Ала въпреки несметните си богатства не били щастливи, защото си нямали детенце. Ден и нощ царицата тъгувала и горещо се молела на Господ да й прати детенце. Най-сетне Бог чул молитвите й и царицата родила. Но рожбата й не приличала на другите деца, а на магаренце. Като видяла чедото си, отчаяната царица горчиво заридала:
- Ах, защо ни наказваш така, Господи! Толкова дълго страдахме и чакахме рожба. Ала сега си мисля, че е по-добре да бях останала безплодна нива, отколкото да отгледам това магаре! Ще наредя да го хвърлят в реката на рибите!
Щом я чул, царят отсякъл:
- Не, царице! Макар и магаре, това дете ни е дадено от Господ и сега е наш син. Ще си го отгледаме с любов, а когато умра, то ще наследи короната и цялото ми богатство.
Отгледали царят и царицата магаренцето и то пораснало здраво и весело. По цял ден подскачало игриво насам-натам и се закачало с всички, а дългите му уши били особено красиви и изправени нагоре. Но повече от игрите то обичало да слуша музика и да пее. Един ден отишло при най-прочутия музикант в царството и го помолило:
- Твоята музика омайва всички. Искам да ме научиш да свиря на лютня7 като теб!
- Ах, скъпи ми принце, - отговорил свирачът. - Мисля, че това е невъзможно. Вашите пръсти са твърде груби и големи. Страхувам се, че струните ще се скъсат, а дървото ще се счупи.
Ала нищо не могло да разубеди магаренцето, то упорито държало на своето и накрая майсторът се съгласил. Магаренцето започнало да учи с толкова голямо усърдие и търпение, че скоро надминало най-добрите ученици на музиканта. А след година вече свирело прекрасно като самия майстор.
Един ден тръгнало на разходка в гората. Стигнало до един кладенец и се навело да погледне водата. А там като в огледало видяло своята магарешка муцуна с големи зъби и дълги уши. То много се натъжило и си казало:
- Толкова съм грозен! Сигурно всички в двореца ми се подиграват, а мама и тате се срамуват от мен. По-добре веднага да тръгна по широкия свят и никога вече да не се мяркам пред очите им.
Речено-сторено. Взело любимата си лютня и един верен другар и поело. Дълго обикаляли от град на град и от къща на къща, най-сетне стигнали до двореца на един цар, който имал една-единствена, но приказно красива дъщеря. Магаренцето решило да нощуват там, почукало на портата и извикало:
- Хей, добри хора, по-скоро отворете
и гостите среднощни в двореца подслонете!
Ала портата останала залостена. Въздъхнало магаренцето, седнало на стълбите и засвирило на любимата си лютня. Пазачът чул прекрасната музика, тихичко открехнал прозорчето и надникнал навън. Видял кой свири, смаял се и бързо изтичал при царя.
- Ваше величество, - извикал той. - Чудо невиждано! Пред двореца седи едно магаре и свири на лютня. Досега не съм чувал по-хубава музика!
Царят заповядал да пуснат в двореца странния музикант. Но когато магаренцето влязло в залата със своята лютня, всички придворни започнали да се смеят. Царят наредил да настанят госта на масата с прислугата. но магаренцето се разсърдило, тропнало с копитце и казало:
- Искам да се отнасяте към мен с почести, защото аз не съм обикновено магаре, а благородник!
- Добре, тогава седни на масата при войниците.
- Не, на мен се полага място до царя! - пак не се съгласило то.
Царят много се забавлявал с необикновения гост, разсмял се от сърце и поканил магаренцето да седне до него. То се настанило и добре си похапнало. По едно време царят го попитал:
- Хей, страннико, я ми кажи, харесва ли ти моята дъщеря?
Магарето погледнало принцесата и казало:
- Нейната красота е извънмерна, по-прекрасна девойка не съм виждал през живота си!
- Е, тогава седни до нея.
- На драго сърце! - казало магарето. Седнало до царската дъщеря и много внимавало да се храни чисто и изискано.
Минало време. Добре си живяло благородното магаре в царския дворец, докато един ден почувствало, че е влюбено в красивата принцеса. Но кой щял да даде единствената си дъщеря на такъв смешен дългоушко като него! Натъжило се то и решило да си върви у дома. Отишло да се сбогува с царя. Щом чул какво е намислило магаренцето, той много се изненадал. И тъй като вече бил обикнал необикновения гост като свое дете, казал:
- Остани да живееш в моя дворец, ще ти дам каквото пожелаеш. Искаш ли злато?
- Не! - отговорило магарето и поклатило глава.
- А скъпоценности?
- Не!
- Да ти дам половината царство?
- Не, не ми трябва!
- Ех! - нетърпеливо възкликнал царят. - Ако само знаех какво ще те развесели, на драго сърце щях да ти го дам. Ах, сетих се, искаш ли моята дъщеря?
- Но, да! - радостно извикало магарето, тъй като желаело прекрасната принцеса повече от всичко на света. Вдигнали голяма богата сватба. Вечерта, преди младите да си легнат, царят тайно заповядал на един прислужник да се скрие в спалнята и да види дали женихът ще се държи, както подобава на царски зет. Щом младоженците се прибрали, магарето пуснало резето, огледало се дали са сами и изведнъж захвърлило на пода магарешката кожа, а пред принцесата застанал млад и красив благородник.
- Ето, принцесо, това е моят истински образ. Аз съм достоен жених за теб, защото и в моите вени тече царска кръв - казал момъкът.
Принцесата много се зарадвала, целунала го и го обикнала от цялото си сърце. На сутринта принцът се събудил преди всички и веднага намъкнал магарешката кожа. Скоро дошъл старият цар и казала:
- Охо, какъв ранобуден зет си имам! Ами ти, дъще, сигурно си ми много сърдита, че те ожених за магаре, вместо за някой благороден принц?
- О, татенце, - възкликнала принцесата и го целунала, - от мен няма по-щастлива на света! Обичам моя мъж повече от всичко и ще бъда негова за цял живот!
Царят много се учудил и тайно извикал онзи слуга, който се бил скрил в спалнята на младоженците. Разпитал го и когато научил как магарето се преобразило в красив и знатен принц, възкликнал:
- Това е истинско чудо!
После извикал придворния магьосник и му разказал всичко. Попитал го какво да прави. Магьосникът отговорил:
- Ваше величество, довечера трябва сам да отидете в спалнята на младоженците. Щом магарето съблече кожата си, вземете я, заповядайте да накладат голям огън и я хвърлете в него.
- Добър съвет! - казал царят.
Скоро принцесата и магарето се оттеглили в покоите си. Царят изчакал да заспят и тайно се промъкнал в спалнята. В този миг лунните лъчи осветили леглото и царят видял, че до дъщеря му спи един млад и благороден момък, по-красив от всички принцове в царството. Смаял се той, но си спомнил заръката на магьосника и бързо се съвзел. Грабнал от пода магарешката кожа, тихичко се измъкнал на двора и заповядал на слугите да запалят голям огън. Хвърлил кожата в буйните пламъци и останал там, докато и последното снопче козина не се превърнало в пепел.
После отново се върнал в спалнята, скрил се и зачакал. Още при първите слънчеви лъчи момъкът се събудил, станал от леглото и потърсил магарешката кожа, за да я облече. Ала никъде не я открил и много се изплашил. В това време царят излязъл от скривалището си, прегърнал зет си и радостно казал: - Сега разбирам защо принцесата е толкова щастлива. Ти си най-красивият и знатен момък, когото съм виждал. Имаш добро и благородно сърце, затова ти давам половината си царство! А щом умра, ще наследиш и другата половина.
Принцът му целунал ръка и благодарил от все сърце. След една година старият цар умрял и принцът седнал на трона му. Скоро след това наследил и короната на своя баща. Така някогашното магаренце станало най-богатият и силен цар на света. Той управлявал двете царства дълго, справедливо и мъдро. Не забравил и любимата си лютня и често свирел с нея на красивата царица, с която се обичали все така нежно до края на живота си.
Братя Грим