Имало едно време три сестри – три воденичарски дъщери. Двете, по-големите, били хубави и не твърде, а третата, най-малката, била като звезда Вечерница.
Имало едно време три сестри – три воденичарски дъщери. Двете, по-големите, били хубави и не твърде, а третата, най-малката, била като звезда Вечерница.
Един сиромах човек се хванал на работа в една ковачница и се трудил цели двайсет години.
Един мъж и една жена имали дъщеря на име Мара. Бащата ходел да оре по нивите, а майката и дъщерята седели вкъщи и предели край огнището.
Живял някога един човек – кротък и трудолюбив. Той имал невеста като цвят, но детенце си нямал и затуй мъката му била голяма.
Живял някога един ковач. Той поминувал честито със своята добра стопанка и мъжката си рожба. Наковалнята му звънтяла от сутрин до вечер, а момчето се въртяло край него и учело занаята.
Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
- Кой каквото прави - на себе си го прави!
Живеел един грънчар — сиромах човек. Той правел гърнета, паници и стомни от глина, изпичал ги хубаво в грънчарската си пещ и обикалял селата — да разменя стоката си със зърно.
Един баща имал трима синове. Когато те били съвсем малки, в къщата им долетял един змей и откраднал майка им. Завел я в една пещера някъде далече в непроходимите гори.
Двама братя захванали да се наддумват помежду си: кое е по-добро на този свят — правдата или кривдата. По-големият бил защитник на правдата и казвал, че оня, който върви по пътеката на правдата, може да направи чудеса.