Приютил във сърцето си болка,
превит, без надежда върви
и в своите молитви отправя
зов за ден с по-малко беди.

Нищо за ядене - само храна,
нищо за правене - само неща,
само разни дрехи за носене,
само нудизъм при необличане.

Поетът е за да даде изказ на онова, което ние чувстваме,
а не намираме подходящите думи.
Но ето, той ги изрича и ние с изненада откриваме,
че това е било скътано някъде в сърцето ни...

Живея. В очите ми светят слънца.
Отразени отнякъде. Може би от небето...
Живея. Какъв ли живот е това,
щом не мога сама - като тях - да засветя!

Душата чиста,
мислите прозрачни
стопиха се отдавна,
онези думи мрачни.

Вие помните какво преживяхме.
Вие знаете защо го преживяхме.
Вие знаете защо тъй остаряхме.

В центъра на оживения квартал,
отворил бе един човек сергия,
за която любовта си беше дал
и живееше в крайна немотия.

Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои
и Вечер благородна като фея
прегръщаше ме в своите покои.