Взела две игли от Ежко,
прежда от върбите взела,
Баба Марта тази заран,
мартенички е изплела.

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

Иде празник "Баба Марта",
разновидност на хазарта -
купиш, кичиш шарени конци -
здраве да спечелиш се надяваш ти!

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Безброй звезди проблясват в празничната нощ.
Безброй очи будуват, пълни с жажда за живот.
Безброй сърца потрепват с надежда и копнеж,
Протягат се към щастието с неутолим стремеж.

И когато утихнат камбаните.
И когато искрите изгаснат.
И когато заспиме след празника.
С надежда в съня си безгласен.

Светят сребърни нишки в косите ти, леко разрошени.
Като мъдър приятел останал е ланшният сняг.
А годините тичат към нас със мечти захаросани,
в малка снежна шейна, неуморно и в делничен бяг.

Не се загръщай в сиви настроения,
по Коледа се случват чудеса!
Разтварят се в небето измерения
и пак дете си с рошава коса.