За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,

Ти виждал ли си падаща звезда?
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.

Противно на всички правила житейски,
тя не пристигна страшна и прикрита...
Напротив, някак си и по библейски,
за себе си напомни мъдро и свенливо свита....

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
На гладния - надежда,
на сития - копнеж,

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.

Почистих килера –
Изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.