03192024Вт
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Тъжни спомени от 181 до 190

181 Не си отивай,не търси в очите ми сълзи,не ще пророня в този час дори една!
И сърцето няма да ме заболи,не ще заплача пред жестоката съдба!
"Сбогом" устните ми няма да мълвят!
И няма да те моля да останеш-очите ми не могат да простят!
Тръгни си ти с усмивка на устата,тъга да няма в твоето лице!
Подай на радостта ръка,тъй няма да загубиш нищо свое!
Ще срещнеш друга може би,
ще кажеш и на нея същите слова,ще преплетете своите съдби,ще тръгнете по улички без людни.
Не ще познаеш старите места,забравил си и уличката малка,където спряхме под дъжда,и мълчаливо тръгнахме към парка!
Сега тръгни си,повече не ме мъчи!
Върви, и пред вратата ми не спирай!
Обърнеш ли се,ще видиш моите очи,и мълчаливият им вик "Обичам те, НЕ СИ ОТИВАЙ!"


Тъжни спомени от 171 до 180

171 Ти в сърцето ми ще бъдеш до живот, ти в съзнанието ми ще блестиш и когато дойде последния ми ден ти пак ще си във мен и нивга няма да забравя твоята усмивка и твоя плам.

Тъжни спомени от 121 до 130

121 Прости, че те забравих, в живота друг намерих аз!
И никога не ми прощавай за нашия последен час!
Когато казах ти махни се, ти отиде си без страх!
Сега те моля, забрави ме, за всичко съм виновна аз!

Тъжни спомени от 111 до 120

111 Не, не, не целувай, даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, защото вече любовта е отлетяла, защото няма обич на света. Кажи ми ти чия вината беше и кой помрачи нашата любов, и кой прекъсна нашите срещи, и кой ни раздели, кой ли бе това. Не ме целувай даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, че любовта далеч е отлетяла, че мъртва, днес за нас е тя!

Тъжни спомени от 141 до 150

141 Искам да те имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели. Чуй, обичам те до изнемога, но малко е това за теб, нали?! Как трудно е да шепнеш "Сбогом!", когато искаш да извикаш "Остани!", когато любовта загива, но с нея нямаш сили да загинеш ти!

Тъжни спомени от 101 до 110

101 Защо мълчиш? Тишината ме убива! За нас надежда все още има! Нима усещаш, че нищо вече няма да се върне? Долавяш ли в гласа ми топлина? Бездънна ли е пропастта, която двама ни разделя? Ще мога ли аз някога да ти простя? Но ти не се промени! Нали твърдеше, че ме обичаш? Не те ли води болката при мен? В спомените не намираш ли утеха, че днеска си така студен? Защо мълчиш? Тишина ме убива!


  • Нови

  • Най-четени