Ако дъждът внезапно онемее
и слънцето лъчите си прекърши,
небето от дъгата ослепее
и ако времето внезапно свърши.

Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е да ги видиш.
Ловецът може пушка да зареди,
самозванецът – да се обиди.

Не много млада,
и не много красива,
финансово бедна,
хронично щастлива,

С горещите си пръсти ме докосна
и времето внезапно разцъфтя.
Забравих вече старата си болка,
отново съм готов да полетя.

Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам.
Не мога да понасям тротоари...

Знам защо
ръцете ми тежат....
(Навярно станали са котви!)
Отчаяно са стискали,
във опит
да те задържат..

И всичко беше някак просто:
вървяха двама през града
и сенките им се докосваха,
но не оставяха следа.

Не мога повече да измълчавам този писък!
Сега ще ти го кажа. Искрено и лично.
Дори да не трябва. Дори да не искаш.
Ще си получиш сметката. За истината.