С горещите си пръсти ме докосна
и времето внезапно разцъфтя.
Забравих вече старата си болка,
отново съм готов да полетя.
Tам някъде, към светлото в безкрая,
което ме привлича с тишина,
където сред космическа омая,
се раждат най-вълшебните слова.
Да литнем на крилете на мечтите,
отронени в пожара на страстта,
сърцата ще ни водят, а душите,
преплетени, ще вдишват любовта.
А пръстите ти пак ще ме изгарят,
целувките ще бъдат като морски бриз.
Усмихнато, небето ще повтаря:
- Обичайте се нежно, като в стих!
Венцислав Йорданов