Дойдох в съня ти ненагледна.
Не ме очакваше, нали?
До теб за малко ще поседна,
за да съм с теб докато спиш.
Дойдох в съня ти ненагледна.
Не ме очакваше, нали?
До теб за малко ще поседна,
за да съм с теб докато спиш.
Срещнахме се двама, уж случайно
във теб от поглед пръв се влюбих аз.
Погледна ме с очите си кристални.
Плени ме с топлия си нежен глас.
Любов - оста на колелото,
край нея всичко се върти
и вечно жива е, защото
са живи нашите мечти.
Какво като не мога да танцувам,
без такт се свивам в топлите му длани.
И тръпно ми е, мило и уютно
във ореолите, обгърнали плътта ми.
Студено е. Защо не ми отвори
веднага, още щом ти позвъних?
Не мога нищо лошо да ти сторя,
освен да бъда само пристан тих.
Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те, стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Остави да дойде отведнъж,
неочаквана и непозната,
както пада над гората дъжд
и след туй е весела гората.
Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.
Някой ден, знам, ще те срещна,
няма как да се разминем със теб,
може би ще е в късната есен,
може би ще е в пролетен ден.