Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.
Дори да се почука,
не ме е грижа „кой?“
Не идва никой тука,
ако не идва той!
Приела самотата,
цветя бродирам все,
но как без плач душата
това да понесе?
Пред мен звезда сияе
със бляскави лъчи;
но бурята, и тя е
пред моите очи;
Където той седеше,
днес никой не седи.
Бе негов столът, беше
на двама ни преди,
а пък сега изглежда
печално примирен,
без никаква надежда
останал като мен.
Марселин Деборд - Валмор