10132024Нед
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Не ме позна...

Не ме позна...

Студено е. Защо не ми отвори
веднага, още щом ти позвъних?
Не мога нищо лошо да ти сторя,
освен да бъда само пристан тих.

За теб съм се облякла в тази рокля,
очите ми за теб са с тежък грим.
Да вляза искам - нека се постопля
и мислите си нека укротим!

Не ме обичаш. Знам. Не ме обичаш.
Не мога да съм огън и копнеж,
не мога да съм нежна, романтична,
запалена във тъмнината свещ...

Не мога да съм приказка вълшебна,
не мога да съм порив и мечта,
щом винаги вървя след теб и дебна
кога ще си отиде любовта.

След още незаглъхналите стъпки
аз първа съм пред твоята врата -
една тъга, една студена тръпка,
една огромна, тиха празнота.

Ще бъда твоя в тази вечер лунна
и ще остана тук до сутринта.
Не ме позна ли? Нека те целуна!
А после ме наричай - Самота.

автор kadife_




  • Нови

  • Най-четени