Срещнахме се двама, уж случайно
във теб от поглед пръв се влюбих аз.
Погледна ме с очите си кристални.
Плени ме с топлия си нежен глас.
Изрече името ми толкова красиво,
погали ме, притисна се във мен.
Погледнах към небето яркосиньо.
Помислих си дали не съм благословен.
Като небесен Божи пратеник пристигна
със силата и полъха на вятъра - южняка.
И радвам се. При мен се спря и мен обикна.
Повярвай. За обич и любов тук всеки чака.
За мене ти си мойто слънчево момиче,
което появява се през пролетта.
И като разцъфнало във угарта кокиче,
раздаваш щастие и обич по света...
Добромир Радев