Един цар имал трима синове. Имал и златно ябълково дърво — по обед цъфтяло, вечер връзвало, през нощта ябълките узрявали, но на сутринта, когато царят ставал, по клоните нямало нито един плод.
Един цар имал трима синове. Имал и златно ябълково дърво — по обед цъфтяло, вечер връзвало, през нощта ябълките узрявали, но на сутринта, когато царят ставал, по клоните нямало нито един плод.
Живели някога един дядо и една баба. И понеже си нямали деца, те все за това си говорели и много тъгували. Под прозореца в градинката бабата посадила кратунка.
Имало едно време един юнак, що бозал двадесет и пет години. Майка му не могла да го отбие, затова отишла в съдилището да се оплаче от него.
Живели някога един мъж и една жена. Жената раждала все момичета и затова мъжът я изгонил в гората заедно с първородната й дъщеря.
Едно време имало един цар. Той имал хубава дъщеря. Всеки ден царят купувал на дъщеря си нови чехли, а на другия ден тя ги скъсвала.
Един цар си построил дворец за чудо и приказ. Никой цар по света нямал такъв дворец. Не след дълго царят забелязал един момък, който всеки ден идвал и с часове оглеждал внимателно двореца от всички страни.
Имало едно време един крал. Веднъж той заболял тежко и всички мислели, че ще се прости с живота. Кралят имал трима сина.
Ведна висока планина живеел беден дървар. Колибата му била на хубава зелена морава сред най-гъстата гора. Дърварят имал само един син и затуй много го обичал.
В малка къщурка до гората живеел един ловец със своята жена и невръстния им син. Те имали само малко земица и това било цялото им богатство.