Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.
Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.

Имало едно време двама братя. По-големият бил първият богаташ в селото, пък по-малкият — сетен сиромах. Големият имал ниви, ливади, лозя, овце и пари — от всичко по много.

Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал. Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола.

В един престолен град живеели мъж и жена. Те имали момиченце на име Захарула. Много го обичали и му треперели — прах не давали отгоре му да падне, вятър да го не повее, дъжд да го не намокри.

Един търговец, като ходил по търговия, намерил котка на пътя, изгладняла и много слаба. Той я взел, да се не мъчи. Вечерта стигнал в едно село. Там имало много мишки. Той останал да спи в една кръчма, пуснал котката и тя издавила всички мишки.

След като изслуша разказа им, царят размисли малко, после каза на своите деца:

— Само един човек в цяла Индия е способен на подобно геройство. Това е Дрона, мъдрецът, който най-добре познава свещените закони, най-ловкият стрелец от всички времена.

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби.

Отдавна много отдавна, на брега на Ганг, свещена та река на Индия, се издигаше един голям и хубав град: Градът на слоновете.