Един селянин возил за село пълна каруца с негасена вар. Зърнало го едно младо гардже: помислило, че кара сирене, спуснало се и грабнало една голяма бучка. Отнесло я в старото гнездо радостно и гордо от сполуката. Старата гарга, майка му, като го видяла, потупала го с крилото си и рекла:
— Бра-бра-браво! Само че това не е сирене, а вар и не се яде, защото, който хапне,- веднага ще умре. Пък като ми припомни за сирене, да ти разправя как веднъж Лисана с измама ми открадна бучка сирене: Бях кацнала на едно клонче всред гората и тъкмо се готвех да си похапна сирене, което си намерих в един селски двор, ето че идва под дървото лукавата Лиса. Почна тя да ме залъгва с мазни те си приказки, че хубаво съм пеела и иска да й попея. Пък аз бях млада и толкова ми стигаше ума, та й повярвах. Отворих човка да гракна, сиренцето ми падна и тя го глътна тозчас. Ах, не стига това, ами крадлата отишла да се хвали, че ме излъгала и всички започнаха да ми се смеят. Един дори съчини басня в стихове, та и до ден днешен цял свят се подиграва на целия ни гарджи род.
Малкото гардже слушало, слушало и намислило да от мъсти на оная преструвана за големия срам, гдето беше сторила на майка й и на целия гарджи род. Без нищо да каже, то взело в човката си бучката вар и полетяло из гората. Летяло, летяло, най-сетне съзряло долу в храсталаците да се гуши хитрата Лисана — озърта се тя, слухти и дебне, дано хване някое неразумно мишле. Гарджето се спуснало и кацнало на един клон наблизо, като се престорило, че не вижда крадлата и ужким се готви да си похапне сиренце.
Разбира се, Лисана веднага гарджето и лигите й потекли:
— Ох — помислила си тя, — как ми се е преяло сиренце! Дали ще мога да излъжа това глупаче, както преди годи ни майка му…
Без да губи време, тя се присламчила под дървото и почнала с меден гласец да хитрува:
– Добър ден, добър ден, о царю пернати! Колко си красив - перушината ти е тъмна като безлунна нощ и на гордата ти глава само корона липсва.
— Гррр… — отговорило гарджето, без да изпуска бучката вар от човката си.
А Лисана продължава:
— Ти си смел и умен, намираш со храна и в люта зима. И не бягаш страхливо от студа като други птици през гори и планини чак в топлите страни...
— Гррр… гррр… – обадило се пак гарджето, без да си отваря човката.
— И от хората се не боиш: влизаш смело в дворищата им посред бял ден и — както виждам — успял си да отмъкнеш вкусно сиренце...
— Гррр… гррр… гррр… — съгласило се ужким гарджето, ала бучката не изпуща.
— Ах, колко жалко е само, гдето си ням. Какви ли чудни песни би ни пял, ти, който обикаляш из градовете. Сигурно там си слушал музика и ако не беше ням, щеше много песни да научиш. Много жалко, много жалко!...
И лисана се престорила, че си отива, навела глава, подвила опашка и се обърнала, ала с едно око следяла зорко, какво ще стори гарджето:
— Сбогом, Сбогом! Не ща повече да чакам да ти чуя гласа, защото се уверих, че ти наистина си ням...
И ето, гарджето се размърдало неспокойно, отворило човка:
— Гра-гра-гра!... Не съм ням!...
Още не доиздумало и бучката вар паднала в отворената уста на Лисана. Крадлата я глътнала начаса, ала изведнъж усетила, че нещо я парнало отвътре. Почнала тя да скимти, да се присмива и трепери. А гарджето продължило шеговито:
— Зная аз да говоря и да пея. Може би не толкова хубаво, колкото — да речем — славей, чучулига или кос. Ала чини ми се, че съм малко по-умен от тях, пък и от теб... Ама какво ти става? Защо трепериш и се гърчиш? И къде е моето сиренце?...
— Ъъх, ъъх! Изядох го аз... И защото го глътнах, изведнъж, присви ме, запари ме в стомаха и хълцам...
— Ах ти, лакома измамнице! Иди на близкото поточе, пийни си студена водица, ще ти мине.
Послушала го Лисана. Повлекла се едва-едва, дошла до поточето. Ала щом залокала вода в стомаха й още по-силен огън се разгорял. Почнала да се надува, да се уригва, а от муцуната й заизлизали дим и бяла пяна. Затръшкала се тя, запъшкала и се хвърлила във водата, та дано се разхлади. Нагълтала се Лисана толкова вода, че накрай се удавила и се обърнала с корема нагоре.
А младото гардже се изсмяло: "гха-гха-гха! Така ти се пада..." И отлитнало при своите да им разправи как е отмъстило на лукавата крадла за срама на целия им род.
Скоро край поточето се насъбрали гарги — цяло ято. И добре се напирували с трупа на Лисана.
Румънска народна приказка