Времето бавно минава, но аз все още не мога да те забравя.
Времето бавно минава, но аз все още не мога да те забравя.
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка.
Обичам те, защото ти си радостта...
Слънчеви лъчи озаряват скучния ден, вятърът нежно разпилява косите ми и гали зелените треви. Те му отвръщат с весел танц. Някъде в далечината се чуват тракащи машини и бръмчене на коли.
Вчера – вече е минало…
Утре – не можем да знаем…
Утре може да бъде късно…
“Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.