Времето бавно минава, но аз все още не мога да те забравя.
Спомените се прераждат като феникс от пепелта, а това жестоко ме изгаря.
Виждам още прекрасните ни дни, чувам още твоят смях, шумът на твоите сълзи.
Как се забравя всичко, което отмина, как се живее със спомени.
Ледено сърце на едно момиче, изсъхнала душа като роза.
Ето така се описвам без теб...
Обичам те... все още...!