Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, масеци, седмици, години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето...Много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш покрай себе си незабелязано... Когато се случи, ти просто знаеш, че това е ТЯ... Знаеш,че животът ти тръгва в нов коловоз, знаеш че нищо няма да е както преди... Знаеш че дори самата ти няма да си вече точно същата... Това е ИСТИНСКАТА любов
Тази, която остава. Дори евентуално да си отиде някой ден. Остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и във влагата на очите. Остава в сънищата и в спомените. Остава едновременно в миналото и в бъдещето... Защото само тя умее това... За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
Тази любов идва, за да остане и за да ни промени, и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби.
Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
Аз търся тези коси,които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея за докосването им.
Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чаках дълго, да го преследвах седмици и месеци, да ме обливаха съмнения и колебания...може дори да болеше непоносимо, но...аз знаех, че това е ТЯ - усмивката на Любовта.
И ВЯРВАМ, ЧЕ ЛЮБОВТА РАЖДА ЛЮБОВ...