Обич без думи, без обвинения, без изисквания - това е моята обич към теб!Тиха обич, скрита от погледите на всички и по този начин защитена...Обич, която не изисква - една свободна и непретенциозна обич.
Дотук всичко звучи добре, но не е. Тежко е да те обичам тайно! Боли – страшно много боли. Дори да казваш, че за мен би направил всичко - ми е трудно да повярвам.
Знаеш ли - не мога да галя косатата ти тогава, когато ми се прииска, не мога да усещам рамото ти, когато имам нужда да поплача, не мога дори да те погледам безмълвно, когато затъжа за теб /поне се взирам в снимката ти с часове/, не мога да слушам гласа ти – този вълшебен глас, който ме опи от любов още първият път, когато го чух, не мога да усещам уханието ти – това ухание на истински мъж, не мога да видя устните ти – когато се усмихваш и шегуваш, не мога да видя очите ти – очи в които потъвам и се губя, когато ме погледнат...
Липсваш ми, ужасно много! Това е усещане на болка, породено от неизпълнимостта на желанието ми да си близо до мен, да те виждам, да те докосвам...То е и желание да се повтарят безконечно онези моменти, в които сме били щастливи заедно, когато си пълен господар на сърцето и душата ми. И не само това... Липсват ми дишането ти нощем, липсва ми това да ти сготвя, липсва ми погледа ти, при който свеждам срамежливо очи като невинна девойка, липсват ми разказите ти за живота, липсва ми добрината ти, с която се отнасяш към мен и ме караш да се чувствам специална, липсва ми времето когато ти правех масаж и след което заспал сладко - те галех нежно и целувах с пламък тялото ти … Липсват ми този допир до кожата ти, ръцете ти, дъха ти, погледът на очите ти, гласа ти...
Влезе в живота ми, без да съм те очаквала! Открих любовта ти, без да съм я търсила! Сега при всяко вдишване мисля за теб! Сърцето ми е твое, опиянено от любов!Ти си повелителят на моята любов! Ти си в основата на всяко мое действие! Ти си причината за моята усмивка! Не ми е достатъчно времето, през което бяхме заедно - не мога да ти се наситя! Ти си съдържанието на моите мечти и фантазии! Ти си моят живот!
Възможно ли е да обичаш някого толкова силно и страстно, чисто и свято? Да му даваш част от себе си, част която те прави пълноценен и жив и без която няма да си ти? Да виждаш в него съдбата си, бъдещето си, живота си? Да си готов да пожертваш живота си, да минеш през огън и вода, само за да бъдеш до него? Да обичаш любимия си и когато го видиш сърцето ти да се успокоява, когато го докосваш - да изтръпваш, когато те погледне в очите - да се изпълваш с живот? Вече е невъзможна....
Аз