Сама съм... Спомням си за отминалите дни, когато бях безкрайно щастлива..., когато аз и ти се обичахме... Как мога да те забравя като те обичам толкова силно?! Лесно ли се забравят тези очи, които ме пронизваха с всеки поглед... Как да забравя топлите ти устни, които изгаряха моите при всяка целувка?!
Аз поисках и дъжд заваля! Не ме гледай с укор в очите. Запомни аз обичам дъжда, той единствен скрива сълзите!
Странно как любовта ни кара да бъдем толкова сантиментални и замислени над това... Тя е тази, която е вдъхновила много хора по света да напишат днес поредния стих...
Отговори ми ти Съдба - защо измъчваш изтерзаната душа? Защо ме обричаш на таз самота? Защо обърна гръб и ме остави сама?
Всеки може да си направи сам света, в който живее, но не всеки успява да го проумее.
Да обидиш някого е лесно - опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно - опитай се да му простиш.
Страдах, молих се, унижавах се, променях се, преоткривах се, раздавах себе си за малко обич плесници получавах, но ... продължавах вярвах в измамата - ЛЮБОВ.
Той:
Моля те прости ми ...
не исках да стане така ...
съжалявам за всичко което ти причиних ...
вината е само моя ...
искам да разбереш колко много ми липсваш ...
Има любов, която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб.
Има любов, която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива.
Знаеш ли какво е самота изпитвал ли си я кажи ми?
Знаеш ли как боли от любовта когато си един?
Хиляди мечти за теб градя, но остават неосъществими.
