Страдах, молих се, унижавах се, променях се, преоткривах се, раздавах себе си за малко обич плесници получавах, но ... продължавах вярвах в измамата - ЛЮБОВ. Приемах смело всеки удар ... лъжа и фалш... Прощавах. Исках малко. Виновна бях. Отдавах се. Поругавана бях. За себе си не мислех... Търсех човека у човека... А у мен никой нищо не откри. Душата си оголих, на показ я изложих. Плесницата не усетих, а беше силна... сърцето кървава сълза отрони... Лъжа и фалш, промяна никаква. Падах. Ставах. Продължавах напред... До кога...? До къде...?