Сама съм... Спомням си за отминалите дни, когато бях безкрайно щастлива..., когато аз и ти се обичахме... Как мога да те забравя като те обичам толкова силно?! Лесно ли се забравят тези очи, които ме пронизваха с всеки поглед... Как да забравя топлите ти устни, които изгаряха моите при всяка целувка?!
Силните ти ръце които страстно ме прегръщаха... Как да те забравя?! Ти плени сърцето ми и го направи неспособно да обича друг... Защо си тръгна...? ЗАЩО?! Сега си далече... там при нея... и чакаш да те обикне така както аз те обичам... Как може да вярваш, че те обича по искрено от мен...?! Не, тя с нищо не може да заеме мястото в сърцето ти... отредено за мен..., тя с нищо не може да запълни празнотата в душата ти след нашата раздяла... Знам, че и ти няма да забравиш нашето минало, защото беше приказно, ...макар и кратко... Аз знам, че ме обичаш и ще ме обичаш! Знам го!
Върни се при мен!