Как искам да не те познавах... Колко болка щях да си спестя... Ден след ден те опознавах... и малко по малко спирах да летя. Защо със сълзи пълниш ми очите?!... Нима душа не носиш ти?!... Не виждаш ли - убиваш ми мечтите и правя глупости... прости! И отново аз се извинявам... и отново прав си ти... И отново аз се съжалявам... и победител пак си ти!... И все пак - щастлива съм, че те познавам..., и знай че за тебе ВСИЧКО давам!