Жена съм... И във мен вродена
потрепва нежност на кокиче.
Трева съм. И във мен, зелена,
цветята пъстри ми се вричат.
Жена съм... И във мен вродена
потрепва нежност на кокиче.
Трева съм. И във мен, зелена,
цветята пъстри ми се вричат.
Луда съм, вярвай ми, луда съм.
Полудяла от весели мисли.
И щастлива подскачам
в реалния сън
на жмичка играя си с всички.
Аз съм просто жена...
Не търсете връзка логическа!
Аз съм просто жена...
Не и средно статистическа!
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Уморена съм днес... уморена...
Уморих се да се усмихвам...
Уморено душата ми стене...
И да бъда жена – уморих се!
Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Казват, че жената е коварна
казват - тя нямала сърце
казват - никога не е вярна,
"дявол с ангелско лице".
Отчаяна от живота и съдбата,
с изтерзаната душа,
паднах долу...на земята
и просто исках да умра.
Не исках този свят
с вечна болка и тъга,
не исках този свят
с омраза и лъжа.
Не исках да живея аз така,
с моята самотната душа.