Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,
а тя е обобщение на двете!

Черните ми дни, белите ми нощи.
Грешна без вини, праведна без прошка.
Денем – Пепеляшка, сбутана в кьошето,
гущер без опашка, сиротинче клето.

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...

Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата
между живота и смъртта.

Осъзнаваш ли колко си хубава?
И колко си истинска. Без да знаеш това!
Създадена до болка да бъдеш обичана.
Макар и понякога да си безкрайно сама.

Да си жена
жена до съмване
и майка до смъртта,
приятелка при хрумване,
когато се наложи и сестра.

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

Аз още съм жена
и още търся нежността,
и още сякаш съм суетна,
забравила за възрастта.

Името ми е Огън!
Паля сенките на нощта и гоня Мрака.
Кипвам кръвта ти.
Давам топлина на душата ти.