Боже, ти що над всички ни бдиш
и ни водиш с ръката си свята,
отвори небесата и виж -
... как е пълна със мъка Земята.
Боже, ти що над всички ни бдиш
и ни водиш с ръката си свята,
отвори небесата и виж -
... как е пълна със мъка Земята.
Животът на всеки от нас е като една нишка. Тънка, сякаш може да се скъса всеки миг...
Колко струва чаша вода, която живота спасява?
Този текст е дошъл преди 20 години и съм го включил в първата си книга – „Симфонии на Вечността”. Но пък толкова актуално звучи и днес, че бих могъл да застана изцяло зад всяка дума!
Дадох ти живот, но не мога да го живея вместо теб.
В един човешки живот има много срещи – непредполагани, умишлени, желани и не толкова, а понякога от онези “случайните”.
Животът е най-големият учител и има много много неща, които има и може да научим. Уроците са трудни.
Един човек посадил роза. Той искал тя да израстне красива, затова я поливал често и се грижел добре за нея.
Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой.