“Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
или да се усмихнеш, затова, че си я имал!

Когато нещата в живота ви вървят трудно, когато изглежда, че всичко е срещу вас, когато сте притиснати в ъгъла, когато небето е мрачно и не можете да видите никаква светлина, тъкмо това е времето да проявите своя характер и да покажете от какъв материал сте направени.

От ранно детство открих, че за мен пътешестването е най-добрата форма за обучение. И до ден днешен аз съм пътешественик по душа, затова реших да споделя в този текст няколко неща, които научих, с надеждата, че това може да стане полезно и за други пътешественици като мен.

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му.

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известния груб и устат комик от 70-те и 80-те години написал:

• Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.

Господи, направи ме инструмент на своя мир;
където има омраза, нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.

• Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
• Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.