Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали сцени от живота му.
За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най – отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ:
— Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил, точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?
Господ отвърнал:
— Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя. Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.