Животът на всеки от нас е като една нишка. Тънка, сякаш може да се скъса всеки миг...
Но нишките на хората се събират заедно и се преплитат в едно общо въже, което не може да
се скъса. Защото сме свързани помежду си, дълбоко, мистично и несъзнателно, но неизбежно.
И това прави отделните животи като части от един пъзел, от една мащабна, много голяма
картина - нека я наречем божествена. Свързаността между хората, нашата свързаност - това
е Рая. Той е в Любовта помежду ни, в надеждата, че тя ще пребъде и на онзи свят... И ние
живеем в този Рай - когато обичаме.
Освен лична, имаме и обща съдба и карма. Живеем на няколко нива едновременно,
присъстваме в няколко пласта и затова не всичките ни емоции и действия имат разумно и
логично обяснение. Например можем понякога да плачем, заради наши си болки и рани, но
понякога плачем с нечии чужди сълзи, заради чужди болки, зеещи от пресъхнали вече очи...
Когато един от нас страда дълбоко и неутешимо, страдат и други. Защото както гласи една
приказка - ние, хората, сме като самотни острови, които обаче са свързани винаги помежду
си, дълбоко под повърхността...