101 Защо мълчиш? Тишината ме убива! За нас надежда все още има! Нима усещаш, че нищо вече няма да се върне? Долавяш ли в гласа ми топлина? Бездънна ли е пропастта, която двама ни разделя? Ще мога ли аз някога да ти простя? Но ти не се промени! Нали твърдеше, че ме обичаш? Не те ли води болката при мен? В спомените не намираш ли утеха, че днеска си така студен? Защо мълчиш? Тишина ме убива!
91 Ти си добър, ти си много добър, на ръце би ме носил по стръмния път, би ме люлял, додето заспя, както приспиват децата. Ти си добър, ти си много добър, но аз другиго чакам по цели нощи да се завърне. И съм се мъчила и съм плакала и съм чакала да ме прегърне. Той е нежен и груб, той на теб съвсем не прилича. Ти си добър, ти си много добър, но аз него обичам.
51
Не вярвай на сълзите в мъжките очи,
знай, мъжете никога не плачат,
дори и много да боли!
81 Тръгна си, но аз знам, че ще се върнеш. Мрази ме, ти пак ще ме обикнеш. Целувай друга, и мен ще ме целуваш. Забрави ме..., но не можеш...
41
Да знаеш как сърцето ми се свива, как бушува в моите гърди
и мъката по теб не стихва, сълзи текат от моите очи!
Прости ми ти, прости!
71 Научих се без да гледам, да виждам. Без да слушам, да чувам. Научих се със сълзи да се смея. Да търся, докато намеря. Но без теб не мога да живея!
31 Красиво, палаво момиче, защо в очите свети скръб, нима ти някого обичаш, а той ти е обърнал гръб? Сълзи по бузите се стичат и мокрят бледото лице. Но на теб не ти прилича да плачеш заради едно момче. Не помрачавай младостта си, та ти си толкова прекрасна! Не помрачавай гордостта си макар, че любовта е ВЛАСТНА!
61
След всяко минало остава нещо,
което в бъдещето винаги боли.
След огъня остава само пепел,
но има въглен, който пари,
дори, когато се изпепели.
21
Ще дойде ден да страдаш!
Ще съжаляваш за болката, която ми причини
и със сълзи на очи ще кажеш:
"Моля те, прости!"
