Спомени

171 О, Ангел мой, небесен и красив, прегърни ме с нежните си крила и нека отлетим оттук, да отлетим заедно някъде, където вятърът спи, луната блести, където да няма кой да ни раздели...!

131 Обичам те и искам те до мен, но уви, няма те във моя ден!
Плача аз сега, обляна в сълзи и тъма!
Била съм играчка в твоите ръце,
друга вече е била във твоето сърце!
Не ще забравя аз хубавите дни,
с които ме дари, дори за тебе нищо да не са били!

161 Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна.

121 Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина!
Живота мой - това си ти!
Обичай ме, със мен бъди!

151 Аз съм тази с която невъзможното става възможно... Ти си този с когото мечтите ми стават реалност..., да ме пренесеш на друго място в друго време, да не мисля за нишо друго ...освен за теб... Но понякога всичко е просто една неизживяна мечта... Мечта която едва сега осъзнаваш и искаш да изживееш!

111 Тръгна си, но знам, че ще се върнеш.
Мрази ме, ти пак ще ме обикнеш.
Целувай друга и мен ще ме целуваш.
Забрави ме! Но не можеш!

141 Кристалните отблясъци, на любовта заслепиха света ми. Превърнаха душата ми в огнена звезда... едва забележима в хаоса от чувства... Обичам те!

101Човек едничко цвете си откъсва,
вижда второ и първото потъпква,
но загуби ли и двете, той търси първото си цвете!