181 Обичам те! - Казвам го високо и ясно, с толкова нежност и топлина. Две думи свързани толкова тясно, защо две сърца не се свържат така!
182 Обичам те през ледове и бури! Обичам те през огън и вода! Сърцето ми до край е твое, до край - дори и след смъртта!
183 Ти си като роза красива, но с разлика една, че зиме розата увяхва, но не и твойта красота!
184 За всеки човек има любов, дори за хората от гара "Бов". Ние се обичаме, с истинските имена нещата наричаме. Любов, Любов, Любов, това е моят зов!
185 През ветрове и бури през огън и вода сърцето ми до край е твое докрай дори и след смъртта. И в друг живот ще те намеря и пак сърцето си ще ти даря!
186 Бледнеят другите пред тебе със своите посърнали лица и в моите мечти красиви единствен ти оставаш на света.
187 Ти си моята роза бяла, ти си красотата в мен изгряла. Целувките ти сладки като мед пробуждат Любовта в душата ми от лед!
188 Едно ти никога не забравяй, едно ти винаги помни, че някъде далеч в безкрая едно сърце за теб тупти!
189 Сълзи се спускат по моето лице, а душата ми мълчи. Защо - защо те обича, а не може да го изрече. Затова тя ти пише и без думи ти казва ОБИЧАЙ МЕ и ти!
190 Влюбен ли си ти, не зная, но аз изгарям в любовта за тебе всяка нощ мечтая да слеем тяло и душа!