10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момиче. Наричах я най-добра приятелка,но аз исках тя да е моя... Обаче знаех , че тя ме обича само като приятел...

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.

- Познаваш ли я?
- Коя?
- Тази, която току-що мина покрай нас.
- Защо?
- В очите ти сякаш пламна нещо и набързо изгасна...
- Да, познавам я. Тя беше моето момиче. Онова малко момиченце, което излъгах, за да бъде моя.

Преди да осъдите живота ми, обуйте моите обувки и минете през пътищата, улиците, планините и долините, през които съм минал.

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.

Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”;

Още от много малък мечтаех за единственото момиче, което е отредено за мен. Знаех, че то е някъде там, в този пъстър и многолик свят.

В паметта на едно дете, което трябва да почетем. Нека всички гласно да го прочетем.