Още от много малък мечтаех за единственото момиче, което е отредено за мен. Знаех, че то е някъде там, в този пъстър и многолик свят. Живее там някъде, в безпределното пространство, а всъщност толкова близо до мен. От малък си я представях в мечтите си – аз бях гордият индиански боец Винету, смугъл, красив и смел, а тя бе моят индианска принцеса.
По-късно в младежките ми години, бях вече Спасителя на света, а тя бе единствената жена, която разбираше сложността и противоречивостта на тежкия ми характер, и осъзнаваше опасността на мисията ми.
Когато открих тантричната любов, моята единствена любима олицетворяваше за мен онази пазителка на нежни тайни и вдъхновителка на танца във всички фибри на душата и тялото ми, с която единствено можех да постигна пълно единение. Без да затварям вратите на сърцето си. Тя бе тази, която разбираше всичко и ме четеше като отворена книга. А аз четях нея.
Сега за мен тя е всичко това, както е и съществото, обединило собствената си духовна мощ с моята по пътя към спасението на света. Рамо до рамо с мен.
Знаех във всеки миг на живота си, че тя съществува и че също тъй самотна и празна, ме очаква някъде.
Срещах много момичета и жени по моя път. Припознавах се в много красиви женски лица, но после разбирах, че нито една от тях не може да е моята единствена любима, защото те притежаваха само част от качествата й. След като минеше известно време, отново се чувствах сам, празен и неразбран. Ако например с моята приятелка или съпруга си подхождахме в определено отношение, то в друго ни разделяше здрава, непреодолима стена.
Душите, с които сме общували в минали животи, ни навестяват и в следващите. Обикновено с тях ни свързват мощни кармични връзки. Понякога не можем да разберем защо изпитваме толкова силна неприязън към член от семейството си, или симпатия и обич. Дали всички тези чувства са свързани с грешки, които сме допуснали един към друг в миналите ни прераждания? Дали причината е по-тривиална?
Случвало ми се е да срещам хора, които предварително са се явявали в съня ми. Един важен човек в моя живот, останала дълги години моя приятелка и покровителка, се яви в съня ми, преди още да я срещна. Сънувах лицето й до най-малката подробност – бръчици, бенки, петънца, видях дори цвета на очите и типичния за нея поглед. В мига на физическата ни среща, не можах веднага да си спомня. Без да се вглеждам в нейното лице обаче усетих изключително силно присъствието й. Вълнувах се силно, потрепервах чак. Не ми се бе случвало да го правя в присъствието на друг човек. Понякога тя ме наблюдаваше, а щом отправях очи към нейните, като че ли някаква сила ме грабваше и ме притегляше като магнит. В такива случаи не можех да си поема дъх. Сякаш душата ми се всмукваше от нейната душа. И обратното.
Неохотно говоря за тези дълбоко лични преживявания, но те ме поразиха – не бива да ги крия и да не ги споделям. Мисля, че биха били твърде интересни на търсещите своята сродна душа. Или на онези, които копнеят по своя пламък-близнак. Не споменах, че с тази жена ме свързваше силна телепатия и говорехме сякаш на един мисловен език повече, отколкото с думи. Щом отвореше уста, начаса знаех какво ще ми каже. Като че предварително ми предаваше мислите си. И въпреки, че беше чужденка, чувах в ума си думите й на родния си език.
Имам още един ярък и интересен пример за сродна душа, с която съдбата ни срещна в този живот. Духовната връзка между мен и моя приятел е изключително силна и градивна. Нито той, нито аз успяваме да разговаряме с други хора на темите, които ни вълнуват – тези теми са много далеч от проблемите на моето и неговото семейства. Ние споделяме един с друг общочовешки идеи и идеали, разнищваме тайни в човешката психика и разучаваме механизмите на взаимоотношенията между хората. Той ми казва, че съм го научил на много неща, включително и на умението да превъзмогва страховете си. Докато аз смятам, че в познаването на човешката природа той е гениален. По неконвенционален и нестандартен начин моят приятел разкри пред мен неща, за които не съм и подозирал дори. Показа ми, че мога да гледам на всичко съществуващо и под друг, коренно различен ъгъл. И все пак да ги виждам реално.
Първата ми среща с него бе изключително странна. Изпитах необясним страх и ужас. Така, дне започнахме да разговаряме. Водехме дълги разговори. За първи път почувствах удоволствието да общуваш с някого, който напълно те разбира и приема дори най-щурите ти идеи.
Хората наблюдаваха началото на странното ни приятелство и ме съветваха:
- Той е луд. Не се занимавай с него.
Фактът, че в очите на другите моят приятел изглеждаше не съвсем наред, ми подсказа, че съм на прав път. Скоро вече знаехме всичко един за друг. Установих наличието на странни съвпадения в биографиите и на двама ни, както и много други странни неща. И двамата бяхме родени на едно и също число, неговата съпруга носеще същото име като човек от семейството ми, а аз се казвах точно така, както се казваше един негов племенник. И двамата бяхме семейни от четиринадесет години. Когато преди близо три години той бе изгубил баща си, точно тогава преживявах емоционално пречистване и възнамерявах да постъпя в манастир за известно време. Между моята дванадесета и тринадесета година изгубих дядо си – точно приятелят ми преживявал дълбоко разочарование от първата си любов.
Тези и други събития ме накараха все по-уверено да смятам, че няма нищо случайно на този свят. Животът ни е пълен със срещи и раздели с любими хора, които вероятно отново ще срещнем някой ден в този или в следващ живот. Особено ако връзките между нашите души са силни.
Трябва да се отнасяме с топлота и разбиране помежду си. Взаимно да си прощаваме, защото наслоените в душите ни обиди остават като неотработена карма. Щом един ден отново се срещнем, ще ни се наложи да я отработваме, изживявайки същите емоционални и сърдечни рани. Но така се губи ценно време. Стената помежду ни може да изглежда непробиваема и често да стигаме до отчаяние – от осъдителните думи на приятел или от действията му, причина за болка и страдание. А ако причината за това е в нас, самите? Какво ли сме му причинили някога, в по-стари времена, как ли сме го наранили, че сега той да изглежда толкова жесток към нас...