12232024Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Писма до Клаудия

Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана – и бъди вярна на това свое чувство.

Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най – малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?

Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства?

Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите „много те обичам“ е „аз също чувствам, че много ме обичаш“. Другото, което казваш – за демонстрирането на чувството, – според мен няма нищо общо със самото чувство.

Хорхе Букай


Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях — от цялото си сърце.

Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се заражда чувството. Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина…

Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

И най-накрая, бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.

Хорхе Букай

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно.

Хорхе Букай

Из книгата "Писма до Клаудия", 1989




  • Нови

  • Най-четени