Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.

Затвориш ли веднъж една врата,
след нея друга бързо се отваря.
Единствена остава любовта.
Зад другата врата не се повтаря.

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.

Понякога е хубаво да съм сама...
Особено във нощи като тази.
Не помня, че ми липсва любовта.
Умея някак си да я създавам.

Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове,
в които между нас бе тихо,
а тишината - болка с много шипове.

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Подарявам ти слънцето, за да освети живота ти,
да топли сърцето ти и да те милва докато ме няма.
Подарявам ти луната - къс светлина в нощите ти,
нежна, мила, красива, любяща - като теб пряма.

Погали ме преди да заспя.
Скрий дъха си до моето рамо.
Прошепни ми, че вече си тук.
Да забравя ,че всъщност те няма.