И все пак ... Още те обичам.
Прости ми за това. Прости.
Зарекох се да се отричам
от теб, от себе си дори,
зарекох се да те оставя
да бъдеш сам - какъвто си,
зарекох се да те забравя ...
Но не успявам. А почти,
на косъм бях за да успея.
Повтарях твоите слова,
като молитва си ги пеех,
с надежда да се утеша:
"Не е взаимно ... Без значение ...
Предпазвам те от грешка аз ..."
Какво ти тука утешение?
Мен иде ми да вия с глас.
Не съм красива, нито млада.
Ума ми друг го разруши.
Но оцеляла в мойта клада
аз имам право на мечти.