Не ме е страх от нищо. Тук стоя,
загърбила и болка и неверие.
Пред мен е пътя вече извървян,
зад мен - едничкото спасение:
да бъда пак каквато съм била -
открита, искрена и даваща.
Страха си аз превърнах във крила.
И с тях ще прекося живота, плаваща
в небе от обич.
Чистата любов,
дарена ми от огъня на болката
ще бъде вече моят благослов.