09272021Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Когато си помисля

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшнат празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося черен камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма...
Когато си помисля... Не, не не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене,
ще се усмихна и ще се наплача...
Сърцето ми, събрано на юмрук,
полека се отпуска в твойте пръсти...
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва!

Автор: Дамян Дямянов




  • Нови

  • Най-четени