Снощи, мила, те сънувах,
трупа ти носех на ръце,
убих те, за да те спечеля,
макар с изстинало сърце.
Беше облечена с рокля бяла,
косата ти се бе от вятъра развяла,
беше приказно красива,
сякаш за среща бе се нагласила,
за среща не с любовта,
а среща сякаш със смъртта,
която искаше от мене да те вземе,
сякаш искаше от сърцето ми да те отнеме.
Не можех и не исках на смъртта да те предам,
защото не можех да приема отново да съм сам.
Смъртта не искаше жива да те предаде,
само мъртва в моите ръце можеше да те даде.
... За тебе дълго моето сърце се бори,
наложи се ръката ми греха да стори,
тогава аз убих те във съня си
и сякаш така доказах любовта си.
Трупа ти носех на ръце
и сълзите ми се стичаха по твоето лице,
убих те, за да те спечеля
и сега сърцето ми на две се то разделя,
едната част е в рая, където си ти,
а другата - в ада, където са моите мечти.
Източник: otkrovenia.com