С лавей, кацнал на едно високо дърво, пеел според обичая си. Зърнал го сокол, който търсел храна, спуснал се и го грабнал. Захванал славеят в предсмъртния си час да се моли да го пусне. Изтъквал, че той не достига да запълни стомаха на един сокол; че соколът, когато се нуждае от храна, трябва да се насочва към по-едрите птици. А соколът го прекъснал с думите:

О рел преследвал заек. А той, като нямало наоколо други да му се притекат на помощ, видял един бръмбар, който единствено случаят му изпречил, та него замолил.

О рел стоял на върха на една скала и дебнел да хване някой заек, но го улучил един стрелец: стрелата пробола тялото му, а крайчето с перцата щръкнало пред очите му. Като ги видяла, птицата казала:

О рел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи — по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си.

В еднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.

Е дин човек издялал дървена статуя на бог Хермес⁽¹⁾, отнесъл я на пазара и я изложил за продан.

О рел се спуснал от една висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото.

Д обрините, поради своята слабост, били прокудени от Злините. Възнесли се на небето. И запитали Добрините Зевса⁽¹⁾ как трябва да постъпват с хората.