Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят.

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвъртата - със степ.

Тя е на 7, първолаче с големи бели кордели и объркан поглед като на представител от племето мумбо-юмбо, който се е оказал в голям мегаполис.

Живяла някога в небесния безкрай една звездичка. Но била на място, от което не се виждала Земята.

— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.

Вече няколко пъти дъщеря ми Джули ми се обаждаше за едно и също:

- Мамо, трябва да дойдеш и да видиш нарцисите преди да е станало прекалено късно.

Н ешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче.