- От тебе, Ремък, полза няма! -
една блестяща Катарама
извика тъй.- А ти ма! Ти ма!
От теб каква пък полза има! -
отвърна Ремъкът със гняв.
И почна се. Кой крив - кой прав,
но в миг разпадна се коланът,
преди - безумци те! - да схванат,
че панталонът към шкембето
дъжи се сигурно, додето
те двамата,
и Ремъкът, и Катарамата,
са заедно, а щом не са,
се смъква начаса,
тъй както стана и тогаз.
И бях посраменият аз!