Веднъж бълхата тъй запитала вола:
— Как така ти постоянно слугуваш на хората, въпреки че си толкова едър и силен? Аз пък най-безжалостно им хапя месата и им пия кръвта с пълна уста.
А той й отговорил:
— Та аз не съм неблагодарен към човешкия род. Хората ме обичат и се грижат за мен. Редовно ми разтриват челото и плещите.
А бълхата добавила:
— Та това приятно за тебе разтриване за мен е най-печалната участ, ако ме хванат.
Самохвалковците на думи и от простите хора биват поставени на място.
Езоп