В
еднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.
Но друг човек го купил, оскубал му перата по крилете, намазал ги с балсам и по този начин те могли отново да израснат. Орелът полетял, грабнал в ноктите си един заек и го поднесъл на човека в дар.
Лисица някаква видяла всичко и се провикнала:
— Недей го дава на тогова, а на първия си господар; защото този по природа си е добър. По-добре е да умилостивиш оногова, за да не би отново да те залови и пак да ти оскубе крилете.
На благодетелите си трябва честно да се отплащаме, а злите хора — благоразумно да отбягваме.
Езоп